Какво крие Борисов за Фискалния резерв?

Колкото и да си затваря очите премиерът Бойко Борисов, истината за Фискалния резерв вече е напълно ясна - топи се със скоростта на светлината. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

В началото на седмицата  любимият на всички нас Бойко Борисов отново се впусна в експертни и лични оценки на политическите си съперници: Много искам да помоля, с цялото си уважение към някои опозиционни лидери, които се докачат много, когато говорят на тема “Фискален резерв”, да им напомня, защото, може би, навремето, когато те са били премиери, не са имали време да четат. Затова ще им повторя, че по европейските програми, селските райони, метрото, магистрала “Тракия”, давам пари, взимаме от резерва, и след три месеца – Брюксел ни връща парите.

Нека сега, без да се “докачаме” много, да видим

какво точно се случва с Фискалния резерв на България

и най-вече – кое остава премълчано или овъргаляно в личните квалификации на премиера. Кое е това, което, уважаеми читателю, не достига до теб ?

Най-общо казано, Фискалният резерв представлява спестените пари от обществото, които правителството решава да не харчи. Към днешна дата във Фискалния резерв можем да открием 1.12 милиарда лева към Републиканския бюджет (това са парите, с които правителството реално може да оперира), 1.760 милиарда са по сметка на Сребърния фонд (създаден, за да гарантира пенсионната система), а останалите средства се падат на няколко извънбюджетни фонда (Национален фонд към Министерството на финансите, Фонд “Земеделие”), НОИ и други бюджети. Никак не е ясно дали и как средства от извънбюджетните фондове могат да се прехвърлят към републиканския бюджет, но след опита с мистериозното изчезване на резерва на НЗОК вече смятам, че всичко е възможно.

Към 30 април тази година Фискалният резерв на страната ни, по данни на Министерството на финансите, е 4.68 милиарда лева. На горната графика може да видите какво е неговото развитие от средата на 2009 година (малко преди сегашното правителство да вземе властта) до март 2011 година. От малко над 8 милиарда лева през юни 2009-а, днес са останали само 4.6 милиарда. Иначе казано, половината от спестените пари на обществото ни ги няма. Не знам къде в главата на премиера се намират тези пари, дето са ни ги върнали от Европейския съюз, но в действителността ги няма. Нещо повече, това, че ние вземаме от резерва, за да финансираме инфраструктурни проекти, също не е много ясно и прозрачно. Как се случва това законово? Кои конкретно са проектите и колко пари са вадени за тях от резерва, при положение, че реално средствата, с които правителството може да се разпорежда са тези около 1.12 милиарда, които са резерв по Републиканския бюджет. И докато сме на темата – в Бюджет 2011 са заложени 4.5 милиарда лева минимум, които правителството трябва да покаже в края на годината. Имайки предвид наближаващите избори, разходването на резерва неминуемо ще се ускори и в крайна сметка ще се окаже, че остатъците от тези 1.12 милиарда в резерва няма да ни стигнат за финансиране на заложения бюджетен дефицит, който най-вероятно ще надмине заложените 2.5% от брутния вътрешен продукт (около 1.92 милиарда лева).

В тази ситуация правителството ще трябва да избира – или да емитира дълг, за да запълни дефицита, или да ускори приватизацията на “Булгартабак” и държавните дялове в Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ. Моето лично убеждение е, че

съвсем скоро ще наблюдаваме една ускорена приватизация на “Булгартабак”

Уважаеми читателю, дори малките деца знаят, че натрупването на Фискален резерв е добре за обществото. С тези средства би могло да се намалява осигурителната тежест, да се изкупува външен дълг или да се провеждат ключови реформи. Пенсионната система у нас приближава с всяка изминала година към неизбежния си крах. Дефицитите в НОИ нарастват всяка година, а алтернативата – преминаване към лични пенсионни сметки, в които всеки да спестява колкото иска и може, остава табу. За да се направи обаче тази важна реформа ни е нужен много силен и стабилен буфер, който да може да гарантира нарастващите пенсии на хората в заварено положение и да даде възможност за лек старт на нова пенсионна система, основана на личните сметки. Тази реформа е вече толкова належаща, че ако не бъде направена, буквално до няколко години, сегашната пенсионна система ще изпадне в тотален колапс. Една такава реформа аз считам за държавническо решение. Непрестанното харчене на Фискалния резерв за неща, неясни за обществото, не е никак държавническо. И вместо да се задява отново с опозицията по въпроса кой колко е чел (незнайно защо нашият премиер непрестанно натяква колко много чете), можеше просто да се изправи и да попита защо предишното правителство на Тройната коалиция успя към 31 октомври 2008 година да регистрира 12 милиарда лева Фискален резерв, а само 2 месеца по-късно цели 5 милиарда вече бяха изхарчени. Или защо тогава, когато имаше значителни средства в хазната не бяха взети решения за провеждане на тези ключови реформи, за които си говорим тук.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

Не на последно място,

средствата във Фискалния резерв представляват гарант на Валутния борд

Сега, след като резервът ни е почти стопен, можем да кажем, че не това е най-големият ни проблем. По-страшният ефект от това е, че даваме много лоши сигнали към чуждестранните инвеститори. Става дума за психологическия ефект, при който съседка на Гърция си харчи неясно за какво и как Фискалния резерв, заплашвайки Валутния борд и възможностите за балансиран бюджет на страната. И колкото огромна нужда да имаме сега от инвестиции, харченето на резерва всъщност гони инвеститорите. Загубите за страната ни от изхарчването на значителни суми от Фискалния резерв и при двете (сегашно и предишно) правителства са най-вече във възможността за алтернативното им разходване, която вече е безвъзвратно изгубена. А именно – провеждането на жизненоважна реформа в пенсионната система. Сега, стигнали отново в изходно положение започваме да се чудим как ще пълним очертаващия се сериозен дефицит в бюджета тази година, или още по-зле – как точно ще си платим онези около 1.6 милиарда по брейди облигациите през 2013 година.