ФИСКАЛНИЯТ РЕЗЕРВ ЩЕ СЕ “ИЗДЪНИ”

От началото на годината, до края на месец октомври (забележете – само 10 месеца), вътрешният държавен дълг у нас е нараснал с 10%. Иначе казано – през всеки от тези 10 изминали месеца, държавата е задлъжнявала с един допълнителен процент към обществото. Интересно как (но също така и незнайно как), някой е успял да ни приспи с погрешното разбиране, че страната ни няма никакви проблеми с дълга си. Истината обаче е, че ако продължаваме в същия дух, само след няколко години ще започнем да „миришем“ на гръцко – икономиката ни и сега е тотално не конкурентоспособна, бюджетните ни дефицити са вече устойчиво явление, а тежестта на дълга нараства с всяка изминала година.

Ниската икономическа активност и занижените бюджетни приходи са неутрализирани до сега от правителството чрез натрупания преди това фискален резерв. Впрочем, това именно е и целта на излишъка. Крайният резултат от това упражнение беше, че през изминалите три години не се налагаше правителството да емитира значителен дълг и/или да повишава данъците. Някак си, навлязохме в кризата без това да се усети от „птичи поглед“. Но фискалния резерв свърши.

Източник: Министерство на финансите

Нека цифрата от 6.3 милиарда лева по сметки на БНБ в края на октомври не ви обърква. Още в началото на следващата година, фискалният резерв ще се „продъни“, тъй като имаме да си плащаме вноска по външен дълг (брейди облигациите), в размер на 1.6 милиарда лева. Минималният праг, който е заложен за резерва за 2013 г. е 4.5 милиарда. Е, като извадим от текущата сметка, бъдещото плащане на дълг (6.3 – 1.6 = 4.7 млрд. лв.), се оказва, че още в началото на следващата година фискалният резерв ще доближи екзистенц минимума си. Да не забравяме, че правителството използва средствата там и за разплащане по големите инфраструктурни проекти. С две думи – още в началото на 2013 г. можем да забравим за възможността да покриваме дълг със събрани в миналото резерви.

Проблемът обаче не свършва до тук. Той сега започва.

Ако до 2012 г. правителството използваше резерва за плащане на дълг, то през 2013 (а вероятно и в следващите години) тази опция няма да съществува. Въпреки това обаче, бюджет 2013 г. е също със заложен дефицит, в размер на 1.1 милиарда (ако не се окаже и по-голям, за което има достатъчно предпоставки). Дефицитът за 2013 г. означава още дълг. Доколкото става ясно от данните на Министерството на финансите, правителството планира увеличаването на вътрешния държавен дълг през следващата година с 1.2 милиарда лева. Как ще се връща този дълг, като резерв вече няма да има? А и растеж не се вижда на хоризонта.

Българската икономика има много тежки проблеми, свързани с конкурентоспособността, заетостта и неефективния публичен сектор. Страната ни се нуждае спешно от балансиран бюджет и съкращаване на разходите.

Какво би могло да се случи в противен случай (т.е ако продължаваме тенденцията от последните 3 години)?

Бързо нарастване на дълга, последвано от повишаване на лихвите, последвано от още по-голямо нарастване на тежестта на дълга. Тъй като правителството ни няма опцията да печата пари (и слава Богу), остават две възможности за справянето с проблема – емитирането на още дълг, за да се погаси вноска по предишен такъв (което е известно като Понзи схема и индивидите, които използват такава практика се преследват от закона. Правителствата обаче, незнайно защо са решили, че за тях закони няма), или увеличаване на данъците, за да се акумулират необходимите средства за погасяване на дълга.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

И тъй като това е добре известно в министерството на финансите, очевидно правителството е решило да се увеличава вътрешния дълг, за да може после, когато се повишат данъците, средствата да остават у гражданите на България, а не в чуждестранни кредитори.

Всичко това обаче не е необходимо. И не беше необходимо. Единственото нещо, което трябва (и трябваше) да се направи е да се балансира бюджета, предхождайки съкращаване на разходите и реформи в „болните“ публични сектори (здравеопазване, социални дейности, транспорт, администрация). Но за това е нужно истинско държавническо съзнание и поведение. Нещо, което, за съжаление е дефицит у нас след 2002 г. Добрата новина е, че все още не е твърде късно.