Трябват ни държавници и реформи, а не популизъм и догми

На България са необходими държавници и реформи, а не популизъм и разни школски постулати. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

В икономиката, както и в почти всички сфери на човешкото познание, съществуват два, или повече лагера, които се оспорват един друг с аргументи от практиката и теорията. Един от най-коментираните въпроси в макроикономиката и до ден-днешен е размерът на държавата в икономиката. Едните икономисти твърдят, че “колкото повече държавата планира, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек” (Фридрих фон Хайек), а други считат, че в периоди на трудности в икономиката, държавата е длъжна да се намеси чрез механизмите на фискалната и парична политика, с цел да увеличи търсенето и да спомогне за излизане от кризата. Едните смятат, че държавата трябва да се оттегли от икономиката, а другите точно обратното. Колкото и да спорят теоретическите школи, факт е, че има една единствена икономическа политика – прагматичната. Да се вярва сляпо и безрезервно на дадена теоретична догма, без да се наблюдават фактите и процесите, които се развиват в икономиката би било изключително неразумно. При все, твърде често именно това се случва…

При встъпването си в длъжност правителството се закле във вярност на неокласическите догми и категорично се обяви за съкращаване на държавните разходи. Да, извън реалността, по-малките правителствени разходи биха били добра кауза, особено по време на растеж и то в дългосрочен период. По време на криза обаче, времевите рамки за прилаганите мерки драстично се променят, както и причинно-следствената логика на някои процеси. Затова именно, почти винаги сляпото вярване в догмите води до неочаквани и не особено приятни резултати на практика. За какво точно става дума ? Ето нагледния пример…

Виждаме, че след 2008 година, когато настоящата криза се настани по света и у нас, родният брутен вътрешен продукт (БВП) забави темповете на растеж. Виждаме също, че два от неговите компоненти, а именно потребление и инвестиции не отчитат ръст. Въпреки нарастването на износа през 2009 и 2010 година, чистият износ продължава да е с отрицателен знак.

По ирония на съдбата (или по-скоро на кризата), става ясно, че един от факторите, водещи до икономически растеж (колкото и незабележим да е той), са стабилното нарастване на държавните разходи като компонент от БВП.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

И ето тук идва ироничният популизъм – правителството постоянно говори, че трябва да се намалят държавните разходи, а след като млъкнат, на практика, правят точно обратното – увеличават ги в краткосрочен период. Особено около избори. Дали от стремеж към популизъм и печелене на избори, факт е, че раздутите държавни разходи водят след себе си и някакъв икономически растеж. Но нека да е ясно, че в цялата тази ситуация на “говоря едно, а правя друго”, се създава бомба със закъснител. Проблемът се състои в това, че правителството харчи, но без да реформира. Харчи недалновидно. И в един момент ще се окаже, че популистките харчове имат нулева възвръщаемост (то и сега е ясно, но в медиите много не се говори за това), и, че икономическият растеж е вече трудно достижима цел. Тогава колкото и да бие на избори, избирателите на Бойко Борисов ще живеят по-бедно и по-бедно с всеки изминал ден. Толкова ли пък е престижно да управляваш такъв народ? Или, може би, за народа е престижно да си има такъв премиер?