
Живко Георгиев е социолог, директор по изследванията в ББСС "Галъп".
- Господин Георгиев, има ли срив на доверието – в институциите, в парламента, в правителството?
- Срив не наблюдаваме, но може да се очакват някакви промени в нивата на доверие, които и без това не са супер високи след приключването на този месец и осмислянето на събитията, които му придават уникален характер. В едно мога да бъда сигурен – правителството, може би, ще има продължаване на една слабо изразена, но трайна тенденция към намаляване на доверието. Парламентът няма накъде да пада. Той е в санитарния минимум към тази най-авторитетна според българската конституция институция. Не очаквам някакви сривове – някъде няма накъде, другаде доверието се е свело до доверие на твърд електорат на управляващите, което си е вече достатъчно ясно дефиниран и осигурява автоматически поне 20-25 %. Под тези стойности би трябвало да има радикална трансформация на тази тема.
- Малко странно е, че премиерът Бойко Борисов на няколко пъти след изборите атакува бившия вече президент Георги Първанов. С кого се съревновава всъщност Борисов – със Сергей Станишев или с Георги Първанов?
- Не бих приемал за чиста монета каквито и да било мнения и изказвания от премиера по тази тема специално. Всяко едно изказване безспорно – и той много добре знае това, е опит да се моделира политическия опонент. Точно заради това зад всяко едно мнение можем да гадаем каква е визията на Бойко Борисов за това какъв тип лидерство от БСП той счита за заплаха за ГЕРБ и какъв не счита. Това е технологическо изказване, това е изказване не чиста проба истина, а прагматически мотивирано изказване. Всичко ще се мени през времето.
- Ако погледнем на ниво партийност – коя е основната мишена в БСП от страна на ГЕРБ? Кого целят?
- Не ми е лесно да го разгадая. ГЕРБ няма интереси да има друга мишена освен БСП. Не са персонални мишените. Борисов има интерес непрекъснато да сменя мишените и така да уязвявя едни или други представители на елита, не бива да пощадява нито един. Това е прагматичното, ефективното поведение. Всеки един опит да се фаворизира някой от БСП и респективно да се сатанизира някой от БСП може да се върне като бумеранг върху управляващите. Лесно е да бъде разгадан като принос в кадровата политика на БСП. Трябва да следим тези изказвания, но много внимателно трябва да разграничаваме мотивациите, които стоят зад тях. Както и БСП би имала интереса най-силно да атакува Бойко Борисов, но виждаме, че на нея й върши работа да атакува и всяка една друга персонификация на управляващите.
- Защо?
- Защото всяка една атака, ако е достатъчно обоснована, уязвява моралния елит на ГЕРБ. Тръбата е по всички.
- На днешната си пресконференция – първата, след като излезе от президентството, Георги Първанов използва един израз – “ако преди имаше атакизация на ГЕРБ, сега има яневизация”. Това какво означава?
- Мога само да гадая, но не знам. Докато ми е ясно какво значи атакизация – “Атака” беше достатъчно различима кауза, със строга идентичност, Яне Янев вече не ми е ясен, той пропусна шанса да определи себе си и политическата си сила като прогнозируема политическа формация с кауза и с устойчив идеен комплекс. Може би, яневизацията на ГЕРБ означава тотална безпринципност. Или действа на принципа: “Няма принципи, има обстоятелства”.
- Казахте “прогнозируемост”, необходима ли ни е прогнозируемост и какво дава тя?
- Прогнозируемостта на едно общество, на основните субекти в него е страшно важно, страшно позитивно качество и конкурентно преимущество на това общество в силно конкурентната световна среда – геополитическа, геоикономическа. Липсата на прогнозируемост е нещото, което отстранява инвеститори, отстранява обществото като цяло от всички елити. Това е тежък вид заболяване. Не е имало скоро такива трудно прогнозируеми действия в икономиката, политика, социалната и останалите сфери. Допуснахме я всички ние, за да се окажем в ситуация, която граничи с хаоса.
Етикети: БСП, ГЕРБ, Живко Георгиев, Прогнозируемост
Изпрати на поща | ![]() |
Цвета Караянчева: Засега няма да пращаме човек в Австрия за аферата “Хохегер”