Христина Христова: В края на 2011-а ще бъдем по-бедни

Христина Христова е председател на НДСВ, бивш министър на труда и социалната политика в кабинета "Сакскобургготски" СНИМКИ: ИВАН СТОИМЕНОВ

- Госпожо Христова, каква е вашата оценка за Бюджет 2011?

- Когато човек внимателно седне да чете и анализира Бюджет 2011, не може да открие в него политиките. Дори нещо още по-лошо – там, където се очаква в период на криза да се открият приоритетите (а това според мен е в създаване на добри условия за бизнеса, в образованието) не ги намираме. Намираме приоритети, например в полицията и отбраната, където имаме 100 милиона лева само за подслушване. В образованието и здравеопазването имаме за първи път от 21 години, т.е. от началото на прехода, такива малки относителни дялове от брутния вътрешен продукт (БВП), които не могат да не будят тревога. Бюджетът за здравеопазване е 3,3% от БВП. Не помня от 21 години да е имало по-малко от 4% от БВП за здравеопазване. За образование – 3,9% от БВП, а винаги е било 4 и над 4% от БВП. Много коментатори правят сравнения с 85-те милиона лева за културна политика във всички сфери и за цялата страна.

В същото време Бюджет 2011 ни взема повече пари, увеличава се данъчно-осигурителната тежест (например увеличават се акцизите на цигарите и горивата, осигурителната тежест с 1,8%), а се намаляват публичните услуги за гражданите.  Намалението е именно в тези сфери, които изброих: здравеопазване, образование, култура. Всичко това е много тревожно.

Ние в НДСВ имаме един приоритет от години – младите хора. И като гледам ситуацията в образованието, сега много се взема от младите хора. Има и още нещо, което още по-пряко влошава достъпността до социално-осигурителни права. Досега една майка, за да си получи обезщетението за майчинство, трябваше да й се вземе дохода от 12 месеца назад.

“Като гледам образованието и майчинството, младите хора не само са неглижирани, те са ударени.”

Сега се взема дохода от 18 месеца, т.е. година и половина, и по този начин се удрят най-младите, които са завършили средно или висше образование и са дръзнали да имат дете. Рядко можем да очакваме от тях да имат година и половина трудов стаж. В този смисъл – като гледам образованието и майчинството, младите хора не само са неглижирани, те са ударени.

- Какво ни очаква в социалната сфера, която може би познавате най-добре като експерт?

- В тази сфера трябва да имаме предвид две важни неща – пазара на труда и пенсионната реформа. В Бюджет 2011 не виждам нито една нова програма за активни мерки на пазара на труда. Това са програмите от периода 2002-2005-а година – „От социални помощи към заетост”, „Старт в кариерата”, „Личен (социален) асистент”, и нищо ново…

- Това не е ли нормално? Все пак, нали премиерът Борисов си е продукт на царското правителство?

- (Смее се.) Това е съвсем друга теза. Но като ми казвате това, в мен винаги е будело голямо недоумение, когато някой от сегашните управляващи каже: „Ето, през последните 20 години нищо не е правено в борбата с корупцията и организираната престъпност.” По този начин се отрича това, което е правил г-н премиерът, когато е бил главното професионално лице в държавата по отношение на тази дейност – главен секретар на МВР от 2001 до 2005 година. Едва ли е точно така – чак нищо да не е направено… Но да се върнем на пазара на труда. Правителството няма никакво намерение да променя статистическите инструменти за измерване на новите явления на този пазар, които са свързани с кризата. Поне две са новите явления, които никой не измерва в държавната система за заетост. Има десетки хиляди хора в цялата страна, които не са освободени от работа, но са „помолени”, така да се каже, от своите работодатели да напуснат работа за няколко месеца, защото работодателят има икономически и финансови проблеми. Тези хора имат работно място, но нямат работа. Нямат и доходи. Има други „заети”, които дори си вършат работата, стоят си на работното място, но 3-4-5-6 месеца не получават никакви заплати. Тези хора дали наистина са заети лица, когато техните семейства живеят без доходи от труда им.

- Имате ли представа какъв е броят на тези „заети” лица?

- Говорих с една от работодателските организации за първата категория – т.нар. „кризисни безработни”, които са помолени да напуснат за известно време, и ми казаха, че техният брой е около 50 000 за цялата страна. За другата категория нямам представа за количествени измерения, но това явление е доста широко.

- Какво се случва с пенсионната реформа според Бюджет 2011?

- Може спокойно да се каже, че в своя мандат кабинетът „Борисов” не прави никаква реформа. Всъщност реформата е отложена за периода 2021-2032 година. А сегашното правителство прави три неща:

Първото е много неблагоприятно – увеличаване на осигурителната тежест с 1,8%.

Второто също е неблагоприятно – с Бюджет 2011 се национализират част от професионалните пенсионни фондове. 100 милиона лева от тях ще се преведат в Националния осигурителен институт (НОИ).

И на трето място – през 2012 година започва нарастване на осигурителния стаж с 4 месеца годишно.

Ето това е пенсионната „реформа” на сегашното правителство. Всичко е хвърлено на следващи кабинети с един законодателен прецедент. За първи път имаме правителство, което, без то самото да започва дадена дейност, със закон вменява на правителства след 10-15 и повече години какво да правят. Такива намерения обикновено се изразяват в една стратегия.

- Ще има ли пари в НОИ? Според много експерти и анализатори с прехвърлянето на 100 милиона лева от професионалните пенсионни фондове се цели запълване на сегашни или очаквани финансови дупки в института.

- Това е ясно на всеки. Разбира се, че е това.

“Проблемът в НОИ е много голям.”

Проблемът в НОИ е много голям. Първият стълб е т.нар. солидарност в пенсионно-осигурителната система – осигуровките трябва да стигат за пенсиите. Те стигат обаче на 40%. Останалите 60% ги дава бюджетът. За тази година дефицитът е 2 милиарда и 61 милиона лева, а това, което дължи държавният бюджет общо за всички плащания, включително и за държавата като съосигурител, е 4 милиарда и 800 милиона лева. Наистина това са колосални суми, давам си сметка за големите затруднения, но…

Разковничето е да се раздели пенсионната реформа на две. Да видим какво правим за сегашните пенсионери. И второ, да помислим за тези, които са на 25-30 години и са работещи на пазара на труда в България, за да не се случват нещата, които стават със сегашните пенсионери.

- По-бедни ли ще бъдем в края на 2011-а отколкото сега?

- През 2011 година, както е планиран бюджетът, няма никакви изгледи за увеличаване на доходите на хората. За пенсиите да не говорим. Значи 2,5 милиона души няма да имат по-високи доходи, а същевременно чуваме, че сега завършваме с 5% инфлация. Догодина може би инфлацията ще бъде малко по-висока. Следователно с повече пари ще се купуват по-малко стоки, а хората няма да ги имат и тези повече пари, дори ще бъдат по-малко. На пазара на труда не виждам какво може да се случи. Заявен е някакъв икономически ръст, който е базиран на прогнози на заявен ръст в износа. Не съм убедена обаче, че този ръст не е свързан с недостатъчен контрол на контрабандата. Така че не очаквам повишаване на доходите на хората.

– Г-жо Христова, ако приемем, че дамското начало е силно в НДСВ, то каква е вероятността жена да бъде вашия кандидат за президентските избори през 2011-а? Може би Меглена Кунева?

- Не бих искала да спекулирам с имена. Наистина в ръководните органи на партията не са обсъждани имена, не е разговаряно с никого. Аз самата на е-mail-а си получавам предложения от нашите организации. Има доста имена в НДСВ. Ние, слава Богу, имаме много известни имена на национално ниво – личности, отлични експерти, така че не бих искала да говоря за конкретна персона.

- Много лица от НДСВ бяха споменати във връзка с проекта на президента Първанов АБВ. Вие, как гледате на този проект?

- Г-н президентът обяви този проект като гражданска формация, засега. Да, беше разговаряно с доста хора от НДСВ, но това, което мога да ви кажа като председател на партията е, че НДСВ няма нищо общо с този проект на президента. НДСВ е самостоятелен политически проект и ще продължи да се развива като такъв. Разбира се, ние ще наблюдаваме развитието на АБВ. В политика има един принцип, че никога не се казва никога, ето защо ние ще следим нещата, за да преценим дали има сходство на вижданията. Но засега толкова.

- Възможни ли са общи действия с АБВ или БСП на президентските или местните избори?

- Нашите структури и организации по места, като че ли не проявяват голяма охота за сътрудничество с бившите ни коалиционни партньори. С ДПС, разбира се, си сътрудничим на международно ниво, тъй като сме част от европейското либерално семейство.

Ние направихме едно допитване до нашите организации за местните избори. Те засега определят желанието си по-скоро за самостоятелно участие или за сътрудничество с партии от центъра и десницата. Има и такива – около един процент, които изявяват желание за сътрудничество с БСП.