„Под прикритие“, 4-ти сезон, Кунева в главната роля

Сценарият се обновява, този път бившият еврокомисар влиза в образа на алтернатива


20 декември 2011 11:45 | Диян Божидаров, в. "Сега" |

Този филм вече сме го гледали – висш управленски кадър пада зад борда, политиката се оказва непрежалим поминък. Има личен рейтинг, околни умници съветват да го капитализира. Намира спонсори. Човекът почва да тръби, че е срещу партиите, няма да прави партия, защитавал „гражданското общество“. Твърди, че е „гражданската алтернатива“. Медиите ентусиазирано питат как тъй без партия, после ентусиазирано се изненадват, когато направи партия. Преди това, не щеш ли, грейнал хубав ден за българската демокрация – „будни граждани“ пожелали нашия човек да ги поведе, той не искал, ама заради тях склонил и омерзено сътворил партия.

Довчерашният служител на статуквото вече е срещу него

Дълбокият медиен бъркоч прикрива кой какъв е и защо.

Малко след 2005 г. тази саможертва бе перфектно отиграна от Бойко Борисов. С фин сантимент към гражданското общество той основа „Граждани за европейско развитие на България“. По-рано гражданството си намери друго ченге за защитник – Богомил Бонев. Той сътвори „Гражданска партия за България“. Между тях, с по-различни реплики поради лингвистични и исторически причини, в роля влезе Симеон Сакскобургготски. Той не направи партия, измисли цяло движение.

Меглена Кунева не е ченге, но влиза в поредния сезон на политико-криминалния сериал „Под прикритие“. Основа сдружение „България на гражданите“, преди това тества на президентския вот електоралната си тежест. Ще го играе „промяната“, „новото лице“, а хоризонтът е ясен – парламентарните избори. Тя не може да бъде тъй блестяща като

прекрасни агенти като цар и генерал,

но може да се вреди успешно в мозайката, пръсната след разтурването на политическия монопол на Борисов.

Кой е сценаристът? Официално са интелектуалци и български граждани. Е, има и други граждани, случайни. Като бившия американски посланик Джеймс Пардю, който публично хареса Кунева за президент. Като големия българо-американски филантроп Алекс Алексиев, който пожела нова дясна партия в България. Но за да върви сериалът, а и да не хвърляме сенки върху будното българско гражданство, ще приемем, че това са нелепи съвпадения.

Трябва с дълбоко съжаление да кажем, че театралната работилница за нови партии и идеи е в творческа криза. Кунева директно копира ГЕРБ. Формацията на Борисов също първоначално бе сдружение. Имената и на двете, освен споменатото внушение за „гражданственост“, съдържат и патриотично маркетингово послание („България на гражданите“, т.е. БГ съкратено). Публичната съпричастност на хора като Даниел Вълчев и Мария Дивизева показват, че нашият агент под прикрие си има директна връзка с Главната квартира, дремеща (уж) в горите рилски.

Забелязвате ли, че почти всички партийни строители в България творят дясноцентристки проекти? Посланията им са предимно към т.нар. десни избиратели плюс тези в центъра, които за нищо на света не биха гласували за БСП. Проектът се създава, живее, проваля, а

отломки от него създават нов

И пак в център-дясно. Причината е проста. Този електорат е почти два пъти по-голям от левия. Той е мобилен, пръска се, събира се. Таи огромно антипартийно омерзение – мая е в ръцете на месии и обикновени шарлатани. Левият електорат е по-малък, хомогенен, не мрази партиите, обича една. Май Георги Първанов си беше въобразил друго, но се осъзна навреме и правилно седна „на последния ред“ в БСП.

Меглена Кунева почва да сее в тази нива и е точното лице за точната роля в точния момент. Интелигентна, диалогична, с очила,

не яде филии с мас, не е колила прасе,

със сигурност няма как с висящо шкембе да се просне на футболно игрище. След две години такъв политик ще се търси. Той няма да спечели изборите, но може да се окаже малка писта към голяма власт. Доверието в ГЕРБ ще пада, разочарован десен и центристки електорат пак ще търси „алтернатива“. Някой трябва да я капитализира. Следващото правителство при всички случаи ще е коалиционно, сценаристите може да са в творчески застой, но очевидно работят добре с калкулатор.

Цялата киноиндустрия има интерес да инвестира в Кунева – едни са изплашени от тоталната доминация на ГЕРБ, други искат пак да раздробят дясното, трети я виждат като инструмент за власт, дори Борисов може да я потърси. Остава само да се напишат добри реплики.

Няма да е лесно. На президентския вот Меглена Кунева спечели 470 000 гласа. През 2001 г. Богомил Бонев, който тогава също бе „гражданска дясноцентристка алтернатива“, взе 546 000. После партията вкара съветници в местната власт, но до парламентарния вот след 4 години угасна. Пробивът на Кунева в Народното събрание въпреки амбициите и възможностите й не е сигурен. Може би го съзнава, затова обикаля страната, поддържа приличен медиен огън и се държи като в предизборна кампания.

Онзи ден журналист запита Кунева дали, ако все пак направи партия, може да се коалира с ГЕРБ. Тя заяви: „Няма как да бъде отговорено на този въпрос, след като към днешния ден не заявяваме каквито и да е партийни формулировки.“

В следващите две години си имаме сериал.


Изпрати на поща Изпрати на поща „Под прикритие“, 4-ти сезон, Кунева в главната роля








Анкета

Одобрявате ли създаването на т. нар. "граждански патрули" в страната?

виж резултата

Loading ... Loading ...